Тръгнах на разходка сред тълпа от хора. Изглеждах все едно търся нещо, но всъщност се оглеждах без причина.
Насред тълпата очите ми се спряха на момиче, което гледаше право към мен. Тя беше съвсем обикновена, но нещо в нея ме привлече. Седнах на скамейката до това момиче и забелязах нещо странно. Тя не гледаше към нещо конкретно, а просто беше вторачена в нищото и не мигаше, на ушите ѝ бяха сложени слушалки. Приближих се още малко до нея и се опитах да вляза в главата ѝ, за да погледна през нейните очи.
След малко момичето се изправи и започна да танцува на музиката в слушалките си. Въртеше се с такава грация и финес, че дори и хората около мен се спряха да погледат. Танцът ѝ беше толкова хипнотичен, че нямаше значение, че не чувам музиката в ушите ѝ. Тя танцуваше с часове без да се измори и без да падне нито веднъж. Всяко движение го правеше с такава лекота, че дори и най-сложните елементи на танца ги правеше да изглеждат като детска игра. Тя не обръщаше внимание на това, че хората я гледат, а просто продължаваше.
Когато приключи своето изпълнение, се завъртя и просто си седна, все едно нищо не е било и пак заби поглед в нищото. Хората започнаха да ръкопляскат, но тя не им обърна внимание. Доближих се още малко до нея и я хванах за рамото, и в този момент усетих допира по моето рамо.
Това бях аз! Разтърках очите си и се озовах на нейното място. Явно целият танц е бил просто плод на моето въображение. Музиката звучеше в ушите ми, затова просто се изправих и си тръгнах.
© Ева Todos los derechos reservados
Усмихваш ме, слънчево момиче!