Момичето болно от патриотизъм
Изумително нещо е детството: как бързо отлита то с всичките топли, игриви дни и сладки, искрени чувства. Толкова много спомени искам да запазя в себе си от него, но като че ли всичко, което успявам да открадна от тези сладостни мигове, е детската радост и сложната, мрачна действителност на възрастните. И въпреки че като дете нямах търпение да порасна, сега нямам търпение да се върна в онези спомени, сякаш извадени от приказка, и да разбера тогавашния сложен, но не по-малко вълнуващ свят на възрастните. Това е и причината сега да седя на това удобно кресло и да пиша тези бликащи от мен редове, защото знам, че все някъде там в големия, необятен свят все някой ще прочете думите ми.
Нека ви попитам нещо – какъв е най-ранният ви детски спомен? Не е един от онези, в които сме радостни, безгрижни и свободни, нали? А е от онези, които ни карат да потръпваме от страх само при мисълта за него, нали? А това всъщност не са ли едни от интересните преживявания в живота ...