- Тате! Татеее!
Звукът беше като пипалце, което се промъкна сред лепкавата мрежа на съня ми и я разкъса. Докато примигвах срещу ококорените очи на сина ми мернах часът на екрана на работещия телевизор - минаваше единайсет. Алекс трябваше отдавна да е в леглото!
Но откакто Ина се разболя всичко се обърна с главата надолу. Май трябваше да нагласям алармата на часовника и за вечерно събуждане, не само за сутрешно. Особено в натоварени дни като днешният.
- Хайде, Алекс! - гушнах петгодишният си син и се надигнах от дивана. - Защо ме събуждаш чак сега? Сигурно съм заспал още на детското ти филмче!
Той се размърда в ръцете ми.
- Ами...заради приказката! - промълви и ме погледна сънено.
А, да, разбира се - приказката! Алекс не заспиваше без да му прочетем приказка. Слава на Бога, че обикновено заспиваше още в началото.
Оставих го на леглото и протегнах ръка за книжката с приказки, която стоеше на шкафчето до него, но Алекс ме спря:
- Не, не, аз ще ти разкажа приказка! - изведнъж се оживи и се ...