Вдигайки поглед към старото счупено огледало в банята виждам,че образът ми се размазва.Като се доближа откривам,че там има някой друг..Да!Има някакво момиче в огледалото ми,но как се е появила?Какво търси тук?Коя ли е?С подпухнало сякаш от плач лице,очи почернели от разтекъл се грим,но дори така си личи,че са тъжни.С поглед празен,някак мрачен и лишен от надежда.Грозна картина!Изглежда сякаш не е спирала да плаче векове.Като се загледам в нея ми се струва савсем обикновено момиче.Но сякаш я познавам от някъде.Това ми се стори само за секунда,а после усетих хлад.Стана ми савсем чужда.Но кое е това момиче?Гледа ме от огледалото изпълнена с болка,тъга.Изглежда самотна.Какво ли й се е случило?Щом я попитах тя ме погледна право в очите и ме прониза с онзи поглед.Казва,че история любовна разбила е всички нейни мечти.Веднага се вижда,че сърцето й е разбито на хиляди късчета.Изглежда мило момиче.Сигурно преди е била весела и лъчезарна..как болката променя хората!Може би все пак е била щастлива,имала е копнежи.Може би лъжливи,но ги е имала.А сега виждам една развалина.И все пак коя е тя?Защо не иска да ми каже?Някой е съсипал надеждите й,погубил е вярата й в живота,в хората.Момичето в огледалото ми плаче отново.Боли ме и ми е мъчно,че няма какво да й кажа,за да се почувства по-добре.Тя е нараненя и гледа безразлично наоколо.Погледите ни отново се срещат-сега разбирам.Момичето в моето огледало плаче заради Теб!Разбрах какво си й сторил.Как можа?!Тя просто е търсела любов и нежност.Защо я излъга?Защо я нарани така?Сега мълчиш нали!За Бога чувствам болката й като своя.Мразя те,че ми причиняваш това.Пари в душата ми,много били.Върви си и ни остави двете..Иска ми се да можех да й помогна.Бих й казала да спре да плаче,да не се страхува,да глед напред,но надали ще помогне.Тя сякаш вече не ме чува зад онова напукано стъкло.То ни разделя.Иска ми се да го дочупя и да стигна до нея..Искам да докосна ръката й,да усетя болката й отново.Докосвам огледалото,на ръката ми се плъзва..Какво е това?О,кръв!Порязах се на напуканото стъкло.Кръвта ми се стича бавно в бялата мивка,но не усещам болката.Не и тази!Мисля само за момичето в огледалото ми.Коя е тя?Чувствам я толкова близка.Сякаш ме познава много добре,сякаш сме се срещали и преди..Знае страховете ми,познава желанията ми,отгатва мислите ми.Това ме плаши!Щом ме погледне сякаш гледа през мен.Толкова съм прозрачна за нея.Сякаш искам нещо от нея,но какво?Защо?Коя е тя?Защо ме вика?Дърпа ме към себе си.А аз защо я следвам?Не разбирам нищо.Търся хиляди отговори,но не ги получавам.Тя не ми говори вече.Само ме гледа втренчено и сякаш вътрешно крещи:”Помогни ми,моля те!”Искам,но не мога!Колко несправедливо,нали..Но какво става.Светлината угасва,става тъмно-истински мрак.Не виждам нищо наоколо освен огледалото и момичето в него.Доближавам се отново,но нея я няма!!Изчезнала е.Но къде отиде?Защо избяга така?Само тя може да ми каже коя съм,да изясни объркванията ми,да види сърцето ми..Няма я!Сега вдигам глава и в огледарото виждам само своя образ.. С подпухнало лице,очи почернели от разтекъл се грим,но дори така си личи,че са тъжни.С поглед празен,някак мрачен и лишен от надежда.Изведнъж разбирам..Не мога да повярвам на очите си.Сега разбрах-момичето в огледалото ми съм АЗ!