Имах един Бисер / съществително собствено име, мъжки род, единствено число/, поне така бе записан в календара. Обичам да уточнявам нещата граматически, а когато се налага и математически.
Бисер е истински бисер – ошлайфан до най – малките детайли. Кулминацията в карикатурата. Творение на изкуството. Абе, с две думи: рядко срещан екземпляр.
Помня как се запознахме и каква любов пламна между нас. По това време аз имах такава перушина на гърба си, че чак усещах как летя в облаците. И както казват хората: това което ти е драснато отгоре – няма как да избягаш от него. Последното изречение написах да звучи снижаващо вината ми обстоятелство.
Бисер – млад ерген, хубавец. Току що завършил техникума по механизация на селско стопанство бе награден от баща си по случай завършването си и на абитуриенския си бал се появи с един бял “Москвич” - чистак - барсак нов, като истинска снежинка. И ние момичетата от съседния техникум, също завършващи по това време, специалност “готварство” направо онемяхме, ...