27 jun 2017, 19:46

Монолог 

  Prosa » Otros
799 2 1

Когато си легнеш сам в тъмнината, когато усещаш тишината и затвориш своите очи, а след това видиш уплашения поглед на човека, който очакваш да те пази, тогава разбираш... Разбираш, че си на дъното на черна дупка и никой не може да ти помогне, разбираш, че си се превърнал в това, от което винаги те е било страх да се превърнеш... Разбираш, че вече и ти си като тях... И мислиш, че никога няма да си същия, и че никога няма да забравиш миналото си, за което си прав... Миналото винаги ще те преследва... Но каквото и да става, трябва да се бориш! Не трябва да оставяш злото да те погълне... Знам колко е трудно, но ти трябва да се справиш, да загърбваш всички грешки и да гледаш само напред! От това зависят животи... 

© Михаела Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да не оставяш злото да те погълне - това определено много ми хареса!
Propuestas
: ??:??