2 jun 2007, 21:14

МОНОЛОГ - І 

  Prosa
1375 0 3
6 мин за четене
Споделям и това с уважаваните от мен към четящите и пишещи люде. Простете, моля, некадърните ми "режисьорски" бележки. Те не вредят никому... Както и аз...

МОНОЛОГ - І

(През цялото време къса една маруля и "общува" с несъществуващ субект.)

... Ми то, щото... Да! А, не! Ти луд ли си бе?! Как ще ходя до Персия само за един папагал? Килим ли ще купувам? Неееееееееее... Папагал! Ми даааа... От пазара за животни...
И отивам...
Ама той умря! Не продавача... Папагала умря. Ми откъде да знам. От уплах умря...
И отивам... Да, ама на пазара за животни хората си продават квото си искат -овце, бикове за разплод, рибки... Е, сега се сетих. Като минеш край рибките, нищо не се чува... Да! А, и много зайци има... Аз обаче търся папагал...
Ама той пък умря... Ти луд ли си бе? Нали ти казах - от уплах умря.
И търся аз папагал, обаче няма. Тук папагал, там папагал - няма! Само овце и бикове... И зайци... А, и рибки... Знаеш ли що е тихо като минеш покрай рибките?Ти пък кво ли знаеш... (пее и танцува мелодията от "Аризонска мечта")
И на един ъгъл гледам някакъв дрипльо... Седнал на земята и зяпа в една кошница пред него. И щото ми вече ми беше писнало да търся, викам си: "А бе, тоя щом е тука с тая кошница, сигурно продава нещо! Кво като е дрипльо. Ще го питам дали има папагал..."
И отивам при дрипльото.
"Добър ден!"
"Добър ден!"
"Имате ли папагал?"
"Има!"
"А!"
"Може ли да го видя?"
"Може."
"А! Ми той е бял, бе!"
"Че кво като е бял?"
"Ми аз искам шарен!"
"Няма шарен. Ако искаш, боядисай го."
"Ти си луд бе! Как ще боядисвам папагал?!"
"Нали искаш да е шарен..."
"Добре, добре... Колко струва?"
"30!"
"На ти 30!"
И си взех папагала...
Ама той пък умря... От уплах, от кво. Ма ти верно си луд!
Отивам си у дома и си мисля: "Тоя бял папагал дали може да говори? Сигурно може. Да не е риба... Няма да го уча на мръсни думи, а само  "Добре дошли! Какво ще предпочетете да Ви поднесат? Радвам се, че намерихте време да ни посетите! В този дом сте винаги сте очакван и желан..."
И се сетих, че то пък тук никой не идва... И кво от това? Аз познавам двама хапльовци... Още чакат някой си Годо... Не, че и аз съм хапльо... Ама може пък да дойде някой. Я Годо, я друг... Що трябва да ме излагатоя папагал?"
И значи, уча го аз да говори само мили думи...
Той пък умря... Ей, ненормалник, от уплах умря папагала! Шти гръмна един шамар накрая... Щото си прост. Кво само питаш "От кво умря?" От уплах!
... И той си повтаря само мили думи, обаче знаеш ли кво стана? Мина първия месец. Ставам една сутрин, гледам папагала има няколко жълти пера по опашката. Викам си "Оня дрипльо ме е прецакал - дал ми е дърт папагал, почна да се нааква от първия месец... Ма и аз що не питах колко е годишен?"
... И ми домъчня, ама кво да правя?!... Почнах да го къпя, а той ми вика "Добре дошли!"
... И ми стана мило, че е любезен с мен... Щото то, нали тук никой не идва и...
Къпя го аз, обаче това жълтото не се маха. Аз сапунисвам, а оня папагал вече направо пищи "Добре дошлииии... Добре дошлииииииииии..." Ако знаеше някоя цветиста... И накрая си викам "Ще го оставя така оакан, пък утре пак ще пробвам... И папагала вика "Добрееее дошли!" някак с облекчение.
... Ама той пък умря... Ей! Внимавай! Ай! Ти що пръдна бе, куко!?!? Кво ме гледаш!Как ще ми пърдиш в хола, бе?!? Ай! Пак? Ай!
(Слага си марулята на дупето, започва да се върти като куче, което гони опашката си, лае, ритва някой по задника)
Зави ми се свят! (Разперва ръце, гледа нагоре, хили се, върти се в другата посока)
Иииии, знаеш ли колко е хубаво! (спира рязко, вика)
От уплах умря папагала, пръдлив ненормалник такъв!
... Добре, ама аз нали все бързам и на другия ден забравих да го изкъпя... И на по-следващия също... И си мина бая време...
Поглеждам го една сутрин. Аууууууууууууууууу! Ми той целия жълт. Бяха минали 11 месеца. Мислех да му спретна една хубава годишнина. Нали знаеш -гости, хубава храна, хубави питиета, хубава музика... Гостите да ги посреща той с "Добре дошли!"... Е, то тук никой не идва, ама ей така... И като го видях такъв жълт си викам: "Абе, каква годишнина с тоя жълт папагал? Ще дойдат хората, кво като тука никой не идва, може пък да дойдат, ще го видят такъв, ще си помислят, че е оакан, щото те хората все си мислят разни неща и повече никога никой няма да дойде...
Никакъв празник! ~ Ще си празнуваме само двамата."
Обаче той пък умря... Не празника бе, кретен, папагалът умря. От кво? От уплах?Ми що? Де да знам и аз що. Щото тъкмо отивах да му кажа, че като е жълт хората ще си помислят, че е оакан и е по-добре да не каним гости и се почука на вратата. Да бе, на моята врата се почука! И аз се шашардисах, и не знам кво да правя, и въобще... Щото то нали тука не идва... И отивам да видя аз кой чука. Гледам двама в бели манти, с бели шапки, с бели обувки, носят един голям бял чаршаф и се хилят като репи. Ей такива откачалки като тебе. Само дето ония дори и да са пръднали е било отвън, а на мен не ми пука кво става там. Ти обаче ми пърдиш в хола!
... И се сещам, че тия - ухилените сигурно идват за папагала, щота той нали все вика "Добре дошли! В този дом сте винаги очакван..." и други дрън-дрън... Грабвам папагала и го скривам в кенефа. Отварям вратата и тия репите - бам! - с чаршафчето, осукаха си ме едно хубаво, гушнаха си ме хората, тряс - в пикапчето, щрак - с ключенцето... Опа! Те били за мен. По сигнал.
Обаче папагалът видял през ключалката всичко, уплашил се, че няма да ме види вече и хванал и се обесил на синджира на тоалетното казанче...
Ония, беличките ме пуснаха бързо, щото станала грешка, ама кво от това? Хубаво не идваше никой... Що ми трябваше да го уча тоя папагал да вика "Добре дошли!"
Ама той верно умря...
(Вика с цяло гърло.)
Папагалът умря! От уплах! Шти вкарам накрая една тупаница, ега ти наместя сачмите, щото ми писна да ти повтарям, че моя бял папагал, дето после пожълтя, дето аз си мислех, че е дърт и се оаква, а той само така си пожълтявал, умря от уплах. А тая маруля я късам на малки парченца, щото той така я обича. Кретен!
(Сепва се, поглежда марулята.)

Ама той пък, папагалът, верно, че умря...
От уплах, нали?...

(Сяда, започва да гризе марулята, цъка с език и повтаря няколко пъти все по-заглъхващо)

Ей, мама му стара!...
От уплах...

© Диана Маринска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • уникално е чета го 3-4 пъти и продължавам да се хиля като идиот
  • Благодаря за мнението!Много мило!
  • Така не съм се смяла отдавна, браво!Много ми хареса
Propuestas
: ??:??