Най-напред трябва да уточня, че се касае за един много стар епизод, когато се сблъсках за първи път с тези прихлупени хоризонти и старата циганка, дето врачуваше на отсрещния тротоар, беше още жива. Разбира се, подобен вариант за оцеляване не е препоръчителен и се предлага предимно късно есен, когато по тротоарите се влачат мъгли и прехвръква мокър сняг.
Заставайки на ръба на хоризонта, редно е да се запиташ, дали трябва или не трябва да продължиш в същата посока, където те очаква нищото. Вероятно В си е задавала същия въпрос преди да преметне въжето и отговорът се е оказал твърде нетипичен; за съжаление не всички отговори могат да бъдат прогнозирани в такава отвратителна нощ. В не е нито първата, нито последната – тръгваща към нищото и този път е белязан с безброй Голготи, защото на следващия ден намериха В – вързана за куката и една лаконична бележка на масата: „извинявайте за неудобството!” Тогава никой не обърна внимание на платното с пясъчния часовник, което лежеше захвърлено на д ...