С допушването на цигарите си, греховете се пренастроиха за темата на любовта, те бяха участвали в толкова много такива моменти на нещастие от любов. Всички знаеха, че любовта бива споделена и несподелена... Греховете решиха да започнат с описанието на една любов, която беше нещастна:
- Една вечер един много добър човек се прибра твърде умислен... От какво бе следствие товая можеше само да се гадае. Истина е, че продължаваше да бъде с човек, който обичаше, но само „беше“, без да е на практика с него. Не му даваше мира въпросът как се чувства със същия човек... Дали е наранен, дали е щастливя когато е с него и каквото и да е от дветея му даваше само противоречия... Защо си го причиняваше? Всичко, което искаше понякога е просто да ги няма въпросите, да има само отговори, но пък те не винаги го удовлетворяваха. По-скоро всичко идвая когато има фантазията, когато има надеждата... А надеждата от своя страна увеличава агонията, увеличава я по един елегантен начин, защото хем му се иска да е п ...