Задушна лятна вечер, навън е вече десет часа, а сигурно температурата е 28 градуса. Чува се тихата песен на щурчетата, едвам доловим сред шума на колите. На 6 км от Средиземно море, в един „малък” за Франция град (колкото Пловдив), където времето винаги е хубаво и топло. Топли са и хората, усмихнати, няма загрижени лица и завист в очите им. Няма го и лицемерието, една така прекрасна българска черта.
Разхождам се по улиците, наслаждавайки се на красивата архитектура, чистотата и усмихнатите лица. Спокойствието, което цари тук, завладява. Място, където хората сякаш нямат проблеми, а ги удавят в поредната чаша вино.
През деня човек е завладян от красивата архитектура и симетрия, която е навсякъде, от множеството фонтани, паркове, от красивите и тесни улички в центъра, с високи къщи с френски прозорци. Вечер е още по-красиво, защото всичко е обляно в светлина.
Въпреки че е университетски град, липсват кичозните заведения, множеството дискотеки. Повечето студенти предпочитат да се съберат в ...