Морал
Димът се стелеше като мъгла по черния, пълен с мигновени ярки отблясъци, под. Пропиващият се в дрехите, косата и ноздрите ми миризлив пушек ме задавяше и аз начесто кашлях и хриптях. Молех се астмата ми да не се прояви. Тялото ми беше подложено на постоянни бутания и блъскания от всички страни. Десетките лица, осветявани от отблясъците, се въртяха и блъскаха взаимно и странните усмивки не падаха от лицата им. Светлините си играеха с въображението ми и тези лица придобиваха странни форми. Ту виждах само едно око, ту само някакви устни, разтегнати като че ли насила в озъбена усмивка. Коси се мяткаха и ръце обарваха. Груб натиск върху ръката ми и едва чутото ми име ме принудиха да отделя погледа си от пода, единственото нещо, в чието втренчване не ме караше да се задъхвам от световъртеж. Пред лицето ми изникна една маска - тъмен грим по клепачите, нашарени бузи с розова пудра и устни, намазани с ярко червило. Годините на момичето, скрито под тоновете грим, не можеха да бъдат определ ...