Ех, пък и ти, душице, като си ме зачекнала – разкажи, та разкажи. Не си ли чувала за кражби – с взлом и без взлом, с жертви и без жертви? Ей, оня ден, съседката ми обрали. Качила се в тролея с портмоне – слязла без него. Някакъв тип все се притискал към нея, тя решила, че я "харесал", сопнала му се, пък като слязла – портмонето го няма. С 300 лева вътре.
А аз, какво да ти кажа? Знаеш, че съм, дето му викат, телеманиачка. Прехвърлих вече петдесетте, така си и останах самичка. Кученце си имах, помина се, горкото. Що сълзи изплаках, като към човек се бях привързала. И какво ми остана – телевизорът. Цветен, "Кристал", с екран като в кината. Две години пестих за него. Той сега ми е другарче. Върна се вечер пребита от работа, сготвя надве-натри, за кого да се мъча. Седна пред телевизора и отначало до край – всичко си изглеждам. Сега поне програми – Бог дал.
И като ми светне оня екран, и като ми се покаже някой хубавец, че като ми се усмихне: "Добър вечер, дами и господа!", все едно на мен го ...