Тъмна нощ. Здрачът бе обгърнал като истинска майка в прегръдката си нощта. Звезди заискряха по тъмния небосвод. А луната заогря един кораб, който се носеше плавно по водите на едно обширно море.
-Тате! Тате! Разкажи ми историята за мама пак! Моля те!- чуваше се детски глас от една каюта. Това бе гласът на Морячето- малко момче, което плаваше постоянно с баща си с кораба им из морската шир: и денем, и нощ.
Бащата на Морячето, възрастен мъж, въздъхна тежко, и сетне проговори:
- Синко? Разказвал съм историята за майка ти поне хиляда пъти, защо винаги искаш да я чуваш след това- пак и пак, отново и отново?
-Защото това е единствената следа, която ми е останала от мама, твоята история в твоите очи!-отвърна с тъжни очи Морячето.
Старият баща се замисли. И когато реши да разкаже историята на сина си за пореден път, той я заразказва: с носталгична обич и болка по отнетата любима жена:
,,Слънчев ветровит следобед. Някъде из морската шир. Една платноходка се носеше по многобройните сини линии на ...