Живея в малко градче, близо до столицата. Градче, в което нищо не се случва или ако се случи, се знае още преди да е станало.
Бяхме в последния клас на гимназията. Обичахме след часовете да се събираме в крайпътния мотел на чашка кафе. Само там ставаше нещо. Хора идваха и си отиваха. Разказваха весели или тъжни случки. Кипеше живот. Там се запознахме с Джони и станахме приятели. Той беше много симпатичен мъж, около трийсетте, с леко прошарена коса и очи, сини като небето. Имаше чувство за хумор, маниери на джентълмен. С две думи – мъжът-мечта на всяка девойка. Приятелките ми бяха луди по него, но аз, нали съм си чепата, го намирах само за интересен. Той често пътуваше в командировки из страната и чужбина и често пътят му минаваше през нашия град. Отсядаше в мотела да преспи и вечер около него се събираше шумна компания. Аз обикновено седях на съседна маса и го наблюдавах. Привличаше вниманието на околните с разкази за чужди страни и страхотни вицове. Запознахме се съвсем случайно. Бях ...