Поредното завъртане на ключа в стартера не донесе никакъв резултат. Двигателят упорито отказваше да запали. Кристина беше отбила на банкета. Намираше се на около пет километра от селото. Преди десетина минути беше отворила предния капак, за да огледа. Не беше забелязала нищо нередно.
Канеше се да звънне на кмета, за да го попита дали не познава човек, който може да помогне – монтьор или собственик на „репатрак“.
Чу се боботене, което бързо набра сила. Сетне изскърцаха спирачки и до хондата спря черен мотор, чиито хромирани части блещукаха на слънцето. Възседнал го беше едър мъж с кожено яке.
Той свали каската си с небрежен жест. Беше с къдрава руса коса и широко, бледо лице. С усмивка на уста, покланяйки се като средновековен рицар, той попита:
– Мога ли да ви помогна с нещо, красива девойко?
Кристина наведе леко глава и го изгледа над слънчевите си очила. Не отговаряше, за момента само преценяваше нещо. Мъжът нямаше просташка физиономия, може би беше нахалник, претендиращ, че притежав ...