Така де…знам, че живота, който живея не е по най-красивия сценарий. Но нали това е, което публиката търси – тъжен филм със заплетен сюжет и глуповат и нереалистичен хепи енд?
Каква е цената на тази прожекция…и заети ли са всички места в залата? Дали вместо главен герой в собствения си филм не се превърнах в лошия персонаж. Дали публиката няма да е по-доволна, ако загина самотно зад някой ъгъл, отколкото ако филмът завърши с победоносната усмивка на лицето ми? А има ли край този така безсмислен филм…и ще го дочакам ли? С помощта на моите съучастници ще поведа обрата на събитията, ако те се появят. Но не ми се вярва. Тази зала е тъй самотна. Пълно е с народ, но никои не забелязва протърканите седалки, напукания паркет, та дори и прожектора, който още не е загрял. Всички вперили празните си погледи в кичозните завеси, разкрили скованата голота на все още тъмния екран. Тъй простодушно се впускат в сюжета и си мислят, че са част от него, смятат екрана за най-важен, та нали към него гледат? ...