Ленка Черната беше едра жена - не само че имаше едър кокал, но и беше доста пълна. Наричаха я Черната, за да я различават от Ленка Русата. А и беше с гарваново черни коси, матово лице, изпъстрено с лунички и бенки, и с много, ама много черни очи - винаги усмихнати, блестящи и движещи се, толкова подвижни, че те караха да ги следиш и да не откъсваш своите очи от тях. Тя ме впечатляваше и с това, че ходеше леко и бързо. Наблюдавала съм я как играе ръченица - с леки, меки стъпки, без да отскача много. Притежаваше живост и жизненост, които не са особено характерни за едрите хора.
Нушка, дъщеря й, приличаше на нея, но за четиринайсетте си години изглеждаше чудесно: нито пълна, нито слаба, а жизнеността и пъргавината й създаваха впечатление за грациозност, въпреки че имаше изгледи да наедрее като майка си. И винаги с неизменната усмивка в очите и на устните.
Срещахме ги къде ли не в квартала - или и двете, или поотделно. Бяха общителни, познаваха много хора и много хора ги познаваха.
В семей ...