От времето на седемдесетте години имам много мили спомени. Дали защото бях много млад и безгрижен, или времето си беше такова на растеж и новини. Руснаците пускаха в орбита космонавти, англичаните бълваха музикални състави. Американците пък произвеждаха както космонавти, така и състави и понеже новината си е новина и не можеше да се скрие, ние младите първи я научавахме.
Имах един куп приятели, все любители на модната по онова време музика. По тайни сбирки се слушаше Бийтълс и Дийп Пърпъл. От Югославия се внасяха контрабандно плочите на Пинк Флойд и Юрая Хийп. Излезе и модата на диското, а с него и откачената вълна от почитатели на Бони Ем.
Имаше едно момче в квартала на братовчеда. Те живееха до реката. Баща му току-що се бе върнал от Либия и беше донесъл така търсените долари. Та това момче, братовчедът го наричаше “Дребния”, ни събираше у тях, изваждаше някой албум на Пърпъл и го пускаше на грамофона. Да, плочите и грамофоните още бяха единственото сигурно техническо средство за муз ...