Аз съм професионален фотограф и често ходя да снимам по сватби. Изкарват се прилични пари, а и почерпките обикновено са качествени, но има нещо досадно в тази работа, поне според мен. Както и да е. Та именно по време на една адски скучна и заредена с дразнеща комплексарщина сватба видях за пръв път таласъм. Видях го благодарение на новите технологии.
Хората се бяха наредили за снимка, следвайки моите указания, и се канех да започна да щракам. Пред мен стояха дванайсет човека, а на екранчето на новия ми огледално-рефлекторен фотоапарат имаше тринайсет човека. Почти веднага забелязах това „дребно” несъответствие. Допълнителният екземпляр бе застанал зад сватовете и имаше доста прозрачен вид, тоест ясно се виждаха предметите, намиращи се зад образа му. Успях някак си да се концентрирам и да направя няколко снимки, въпреки че имах чувството, че всеки момент може да припадна от напрежение. А онези продължаваха да се хилят изкуствено, като препарирани чакали, явно не забелязваха, че съм се о ...