Моята – чудна, малка фея се казва Алекс. Моята – чудна, малка фея се казва Александра. Моята – чудна, малка фея е само на... четири годинки! Тя наистина ми е ангелчето.
Толкова е крехка, толкова е крехка, че сега дори, когато пиша за нея, едвам натискам клавишите . Повечето букви дори не се печатат. Връщам се по няколко пъти за съответната буква!
Защо искам да пиша за нея – честно казано, не знам. Или това, че откривам невероятен смисъл да опознавам хората и... и да ги описвам. Единственото, което искам да изразя е... как ми пълни душата. Как ми пълни душата. В момента, в който я гушна, и целият свят се обръща! Става бял и красив, става чист и добър... става крехък и нежен! Става... Алекс. Това дете ме разтапя до неузнаваемост. Това дете ме кара да притварям очи и да изпитвам желание цялата да я прибера в скута си. Тъничка и крехка, наистина много, много мъничка, с прозрачна бяла кожа, със светла косичка, изящни движения и чудно детско любопитство.
Тогава става вълшебница. Очичките ù с ...