My Confession - част 4
Споменът ме грабва за последно! Сякаш, за да доубие и последното красиво нещо, останало у мен! Ако въобще е останало! Моето подобие на живот се бе превърнало в нещо по-страшно от ад. Дори кръвта, от която тъй жизнено се нуждаех, започна да ми горчи. С всеки изминал ден светът ставаше все по-сив и все по-грозен. А краят не се виждаше никакъв! Чудех се въобще дали има край! Но знаех, че всичко, което започва рано или късно свършва. Мислел съм си за начин, по който е възможно отново да стана човек. За някакво лекарство, противоефект или не знам какво, но исках целия този кошмар да свърши!
Връщах се не веднъж назад във спомените си и веднъж се сетих за времето, когато издирвах Лестат. Сетих се за ордена Таламаска и реших да отида там. За няколко часа бях в Лондон и не се оказа чак толкова трудно да открия тяхната щаб-квартира. Беше късно през нощта, когато се прокраднах през охранителната система, проникнах вътре и побързах да намеря някого и да поговоря с него! Но т ...