Ето, че изложбата бе към края си. Всичко отдавна бе продадено и договорите бяха сключени.
- Сандра, хайде да идем да хапнем нещо.
- Сам, благодаря, но не ми се яде.
- Но, скъпа, днес не си хапнала нищо!
- Не съм гладна. По-скоро ми се вие свят и ми е лошо.
- Така е, защото не се храниш! Откакто Алекс замина, почти не ядеш нищо! Не може така! Тръгвай! Не приемам откази!
- Но... Сам, чакам да се обади...
- О, хайде, ще се обади, разбира се, но ще говори с теб, след като си се нахранила! Виждаш ми се бледичка нещо... Тръгвай!
Двамата влязоха в кокетен ресторант на брега.
- Сам, харесва ли ти тук?
- Много!
- С Алекс обядвахме тук.
- О, мила, той ти липсва, нали?
- Много!
- Този човек е добър приятел. Сигурен съм, че ще е и добър съпруг.
- Да, така е. Но се притеснявам и ми се струва, че нещо ще се случи!
- Ще се случи, ще се случи! Сам ще стане Саманта!
- Господи! Сам?! Най-накрая се реши! О, как се радвам за теб!!
- Е, с помощта на Том, разбира се. Ако не беше той... а и продажбата на статуетките ми помогна... Записах се за операция след две седмици. Ще си до мен, нали?
- Разбира се, Сам! Колко се радвам...
Донесоха им обяда. Сандра хапна няколко хапки и започна да ù прилошава.
- Сандра, скъпа, добре ли си??
- Вода, вода - тя плисна малко вода в лицето си, а след това отпи.
- Какво ти е , скъпа?! Ще повикам лекар!
- Не, чакай... добре съм... просто... - тя сложи парченце лед на шията си - О... така е по-добре!
- Какво става с теб? Не се храниш, не спиш... само се притесняваш! Вземи се в ръце! И да знаеш, че следващия път ще повикам линейка!
- О, Сам...
Двамата платиха сметката и тръгнаха към галерията. Но... Алекс не беше се обаждал. Не се обади и вечерта. Сандра се притесни. Позвъни няколко пъти в офиса, но оттам ù казаха, че се е наложило спешно да замине и няма връзка с него. Не знаеха и кога ще се върне. Идеше ù да вие от болка!
- Сандра, добре ли си?
- Да. Вървете да вечеряте с Том, а аз ще се прибера вкъщи. Не се тревожете за мен.
Тя вървеше по каменната пътека към дома си. Покрай нея преминаваха коли, а тя си мислеше за Алекс. Той ù обеща, че ще се обади! Влезе вкъщи. Остави ключовете на тоалетката и се събу. Наля си чаша вино и пусна телевизора. Даваха някакъв екшън със Стивън Сегал. Изгледа го без интерес. Отпусна се в леглото и до късно не можа да заспи. Той не се обади и на следващия ден.
- Сам, заминавам за Л.А. Нещо се е случило! Ще си дойда за закриването на изложбата.
- Добре, но карай внимателно!
Тя се качи в колата и потегли.
Утрото бе прохладно и подходящо за пътуване. Спря на една бензиностанция, хапна сандвич и изпи чаша кафе. След няколко часа бе пред офиса му.
- Е, Александър Бег, дано имаш добро обяснение за всичко! - каза си тя и прекрачи прага на огромната сграда. Застана пред портиера и попита - Г-н Александър Бег в офиса ли е?
- Току-що кацна с хеликоптера си и вече е в офиса, да. Имате ли уговорена среща?
- Всъщност не, но съм сигурна, че ще се радва да ме види! Кабинетът му бе на...
- Петия етаж, но се боя, че в момента е зает. - тя го погледна въпросително - Годеницата му е при него.
- Какво?... - Сандра почервеня от гняв и изтича до асансьора, изблъска охраната и влезе в него.
- Ей, почакайте, не може!! Мис... мис...
Слезе на петия етаж. Минаваше покрай разни кабинети, чиито отворени врати зееха. Всичко бе като в лош сън! Чуваше някакви гласове, виждаше някакви хора... като на забавен каданс. Най-после откри кабинета и влезе със замах.
- Какво обичате? - попита секретарката. Тя само я погледна и влетя в кабинета - Ей, не може...
Това, което видя, накара кръвта ù съвсем да кипне! Айви се беше увесила на врата на Алекс и го целуваше. В този момент секретарката я задърпа.
- Госпожице, излезте веднага! Не можете да нахълтвате така!
- Да, така и ще направя! Тръгвам си веднага! Но ще си взема нещо мое! - тя свали картината с малката русалка и си тръгна. - Не ме докосвайте! Ако пак ме пипнете, ще ви осъдя! А, да, и още нещо! Мисля, че този пръстен е твой! - тя го хвърли на Айви, която се ухили злобно.
Алекс бе изблъскал Айви и скочи да я догони. Но тя се качи в асансьора и полетя надолу. Излезе от огромната сграда и погледна картината. Наблизо имаше седнал мъж, тя му подаде платното.
- Подарък за вас. - мъжът я изгледа. - Добре ли сте, мис?
- Да... да... добре съм! - качи се в колата и потегли точно когато Алекс излезе, тичайки от сградата. Видя как колата потегля и побесня! Влезе обратно в сградата.
- Опитах се да я спра, сър, но тя...
- Какво си направил?
- Ами тя искаше да дойде при вас, а аз ù казах, че сте зает в момента с годеницата си.
- Какво?...
- Ами... Госпожица Айви Голтън ми каза да съобщя на секретарката ви, че годеницата ви се качва и аз... предположих... А тази жена едва не ме хвана за гушата...
- И с право, Алфонс! ТАЗИ ЖЕНА БЕШЕ ГОДЕНИЦАТА МИ!! А госпожица Голтън няма да я допускате и на километър от офиса! Разбрахте ли ме?
- Господи, сър, съжалявам... аз...
- Няма нищо, ти не знаеш. Държах това в тайна и може би е най-голямата ми грешка! Ще оправим недоразумението! - той погледна асансьора. - Сега ме извини! Надявам се госпожица Голтън да е още в кабинета ми! - асансьорът спря на петия етаж. Той влезе в кабинета, а секретарката седеше зад бюрото си.
- Синтия! В кабинета ми, сега! - жената скочи и треперейки затвори вратата. За толкова години работа тук за първи път виждаше шефа си толкова ядосан! Айви се бе разположила на канапето като у дома си. Пиеше уиски.
- Е, малката досадница най-после си тръгна и няма да се върне вече. – разглеждаше пръстена на ръката си и му се радваше. - Така че спокойно можем да говорим за сватбата ни.- Айви му се усмихна мазно. Той седна зад бюрото си и ги погледна строго.
- Слушайте ме внимателно и двете! Тази жена, която току-що избяга оттук, е моята годеница! Никоя друга няма да я замести! Ясен ли съм? - секретарката кимна разбиращо, осъзнавайки грешката си, а Айви се хилеше ехидно. - Откъде ти хрумват такива идеи, Айви? Мисля, че последния път се изяснихме! Бях достатъчно ясен! Не съм те виждал от тогава, а ти нахълтваш в кабинета ми и ми се хвърляш на врата! Говориш небивалици... Ако още веднъж застанеш между мен и Сандра, ще се видим в съда! Тогава ще те съсипя! И парите от завещанието на баща ти няма да стигнат за обезщетението, което ще поискам! СЕГА ЯСЕН ЛИ СЪМ?
- Как си позволяваш да ми говориш така?!
- Напусни кабинета ми, да не повикам полиция! И не припарвай до Сандра и на километър! И на пръста ти има нещо мое! - Айви скочи ядосано, остави чашата, хвърли пръстена в лицето му и излезе наперено.
- А ти, млада госпожице, първо ще питаш може ли да влезе еди кой си и тогава ще го пускаш!
- Но тя ме заблуди, сър... много съжалявам!
- Вече знаеш коя е годеницата ми! И Бог ми е свидетел, ако пак я объркаш, ще те уволня! А сега ми помогни да я върна... - той се свлече на стола!
- Сър, мисля, че трябва да я настигнете и да ù обясните... Тя ви търси няколко дни, но вашият телефон не отговаряше... Дължите ù обяснение!
- Права си! Трябва да я настигна!
© Милена Карагьозова Todos los derechos reservados