Януарска зима е. Навън вилнее страшна мразовита буря. Дебел сняг е покрил цялото село. Врати и прозорци са затрупани. Селяните, блокирани по домовете си. Няма ток. Само огънят тлее. Бащата е разпалил огнището. Майката е омесила вкусна пита. Децата са насядали край трапезата и слушат бабините приказки в захлас. Семейна идилия цареше във всяка къща, въпреки ужасната буря....освен в една.
Там огъня гореше, но не топлеше. Питката беше вкусна, но не засищаше. Всички бяха насядали край трапезата, но приказката не вървеше. Бащата го нямаше. Беше тръгнал предния ден за града преди да започне бурята. Трябваше вече да се е прибрал. Всякакви мисли минаваха през главата на майката, но не смееше нищо да изрече на глас. Децата бяха много малки, но усещаха, че нещо не е наред. Бабата, със свито сърце, гушнала двете си внучета, чакаше нейния син да се завърне.
Тишината в този дом правеше бурята да изглежда още по-зловеща. Ветровете като че ли бяха предвестник на нещо зло. Всеки момент очакваха да чуят ...