МУЧО
В село всички пияници умираха по празниците. И то все на големите празници - Великден, Коледа, Цветница, Гергьовден, Спасовден... Цецо умря на Цветница, Васко – на Великден, Кенди - на Гергьовден, Пиката пък много искаше да умре на Спасовден, като се напиеше, все за булки говореше...
На Мучо прадядо му бил голям пияница, дядо му - и той пияница, баща му - по-малко, но и той беше пияница...
Мучо пиеше само, когато беше много весел или много тъжен.
Като дете Мучо беше кротък и добър, не измъчваше животните, не трепеше с камък чуждите патки и кокошки, както повечето хлапета. Беше жалостив и малко тромав в игрите. Вече е трудно да си спомниш детството на един пияница, защото като порасне, ракията заличава всичко, даже и спомените на околните. Едно беше ясно за Мучо още от дете - и дядо му, и баща му, и той, Мучо, бяха много бедни.
Наследствената им къща, строена може би преди повече от сто години, едва се държеше. Когато като деца се качвахме да играем в нея, външната дървена стълба с ...