Музата Муза леко отвори очи. Всичко беше тихо и спокойно, но тя усети върл глад. Предишните емоции, запечатани на свитъците картини, все още се носеха във въздуха и дразнеха обонянието й , та тя с тихо бръмчене доприлетя до тях и започна да засища глада си. От повечето лъхаше ведро настроение и оптимизъм, несподелени мечти и тайно закодирани послания, но на най – горния рафт попадна на кубичния период на Зиги, който беше труден за сдъвкане и смилане. Даже попадна на квадратна черна дупка, която все още се не беше запълнила и Муза с усилие се отдалечи на безопасно разстояние, щеше да я глътне като едното нищо или като балончето на Пух, дето влизало като едното нищо в бурканчето от Мед. Гладът й попремина, та рутера се включи и заразпръсква вселенската положителна енергия, паяците затанцуваха по тавана и неочаквано се появи Домашният Дух под формата на мишка, пльосна се на пода под едно слънчево зайче и размаха крачка и опашка от удоволствие.
Неочаквано се появи самият Творец и собствени ...