Срещнах го в един тъжен ден. Ден, в който за останалите бе горещ и непоносим, но весел и озарен от цветове и нюанси. За мен бе дъждовен ден. В очите ми валеше. В душата ми напираше буря. Всичките емоции в мен можеха да предизвикат ураган, готов да разруши всичко подире си. Бях неспокойна, неукротима, огнена. В този ден очакваш всичко лошо да ми се случи. Но стана нещо необичайно. Открих Него. А чрез него преоткрих себе си. В думите му, в писането му откривах частички от душата си. А той ги вземаше, моделираше и извайваше до съвършенство. Все едно бе художник. Но всъщност беше обикновен човек. Човек изпитал достатъчно болка, тъга, разочарования. И нищо от това, което бе преживял не го беше пречупило…съсипало. Напротив- бе го направило силен, дързък, естествен и брутално секси. Мъж, от който излизаше толкова огън, че можеше да потуши бурята в мен. Да угаси дъжда в очите ми. Докосваше ме само с думи. И това бе достатъчно. Понякога е нужно много малко, за да се почувстваш жив. Значим. Исти ...