Той е толкова очарователен, че всяка жена се извръща след него. Някои жени се извръщат след колата му, естествено. Той е мъжкарят. Всяка една от нас го бленува. Красив, нахакан, умен, възпитан, прекалено интелигентен, за да рискуваш да го излъжеш. Проблемът е, че взема души. Взема ги и ги погребва в безвремието.
До деня, в който някоя умница не се заеме с наивната задача да го опитомява. Захваща се с най-слабото му място - егото. Тя го гали, обгрижва, радва се, когато го вижда да избуява с всеки изминал ден. Тя, умницата, усеща, че неговата зависимост нараства, защото макар вкъщи вероятно да има сърница за жена, тя отдавна му е закачила топките над леглото.
И после умницата пада в собствения си капан. Влюбва се в мъжкаря. Затваря се в кулата, която сама е изградила, и се предава на идеята за силата му. Няма смисъл да се опитва да я разочарова, тя винаги го оправдава. Усеща, че намеренията му са просто блян, но отново намира сили да го защити. До момента, в който се оказва, че го защита ...