Мъжки мерак
Времето се пооправи.
Земята изсъхна и тревата избуя, с невиждания си чак от предишната пролет нюанс на зеленият цвят.
В разтояние само на няколко дни овощията разцъфтяха, под усмихващите се лъчи на слънцето.
Всичко наоколо ухаеше на ново, на свежо, на зелено.
Пчелите неуморно жужнеха, а ябълките така се отрупаха с цвят, че имаше предостатъчно работа за тях.
Ливадите в равното се отрупаха с пъстри цветя, а между тях на туфички се открояваха мораво червените велкденчета. Всичко изглеждаше като да е нарисувано.
Пролет е, а това така омагьосва хората, че всички сякаш не са на себе си. На всеки му се иска да направи нещо ново, нещо голямо и неповторимо, запомнящо се или най-малкото да направи едно дете.
Всичко това така бе омаяло и младият и пращящ от здраве и сили Милан, че когато вдигнаха трибуната на площада и на нея се наредиха представителите на новата току що създадена власт, изтича до вкъщи та се премени.
Облече нова риза, втъкна китка цъфнал трендафил под каскета си, при ...