МЪЖЪТ НА ПАРАШКЕВОВА
Щом се пенсионирах, и извадих списъка с нещата, които си бях набелязал да върша след приключване на четиридесетгодишния ми счетоводителски стаж. От тия цифри животът ми беше омръзнал. Заспя нощем, цифри на талази ме заливат. Гушна жената да не циври,че никакъв ме няма, пак цифри. Дето се вика, и в тоалетната смятах, хеле пък като имаше приключване!!! Месечно, тримесечно, полугодие, годишно. Е, как не се ограничиха с нещо по-семпло, не знам - така било! Че кой го казва? То, ако питаха мен... ама не ме питаха и затова си останах зад едно бюро цели четиридесет години. Никак не напреднах в кариерата. Държаха ме на работа за хатър на жената, че тя пък беше голяма клечка. Аз, мъж на жената! Като говореха за мен, винаги питаха, а, тоя ли, на Парашкевова мъжът! Тоя, тоя съсках на ум.
Та, щом се пенсионирах, и реших да отхвърлям набелязаните задачи. Като първо си бях наумил да напиша нещо! Може да не е епохално, да не влезе в класиката, ама да напиша. Така ми напираха през ...