Почти 7.00 ч. е. В купето на бързия влак за София сме само аз и моят верен спътник - сутрешният студ. Чудя се защо досега БДЖ не са го назначили на щат при тях. И без това той е единственото сигурно нещо в българските железници. Винаги е на работа, не ползва отпуск и любезно посреща всички пътници, като дори понякога се престарава.
Мирише така, както никъде другаде. Имам чувството, че ако участвам в телевизионно състезание, в което със затворени очи трябва да отгатна дадена миризма, никога не бих сбъркал две неща - дюнери и пътническо купе в България.
След десетина минути потегляме и аз се опитвам да се съсредоточа върху "Изповеди"-те на св. Августин Блажени. Имаме упражнение днес с десети клас за смисъла на човешкия живот и искам да прочета нещо допълнително. Да добавя едно мъничко камъче към моята скромна купчинка от докосвания до философските прозрения на великите умове. А св. Августин е точно такъв.
Чета и настръхвам, но не само от студ, а и от удивление как този мъдър мъж, още пре ...