Много ù личеше. Изобщо не умееше да лъже.
– Несторов, трябва да отида... – каза, навеждайки
се да вземе съвсем умишлено съборения от нея
химикал от неговото бюро на пода, и продължи –
обадиха се от градината, че Мишето...
Лицето ù се бе зачервило. Дано помисли, че е
заради навеждането или от притеснение за детето.
Толкова прозрачнобяла бе кожата ù, че и най-малкото
вълнение пишеше подробен доклад за случващото се
в нея. А и тази черна коса като че ли още повече го
подчертаваше.
„Красива като Снежанка!“ – чуваше за себе си, ...