Мъникът 5
“Градски исторически музей на град Пловдив”. Така пишеше на полуизтритата табела надясно от вратата. Кабинетът на директора беше на края на коридора. Той седеше зад старото олющено бюро и си играеше с химикалката. Вече година-две никакви експонати не бяха постъпвали. Нямаше пари за покупка. Дарители също нямаше. Интересът на хората към музея също беше спаднал. Положението спасяваха донякъде груповите посещения на ученици от пловдивските училища и от близките села.
Тези черни мисли тревожеха Директора, когато секретарката му, изпълняваща още две длъжности, влезе в кабинета. По щат се водеще “главен уредник”, поради липса на секретарка изпълняваше и тези функции, а на доброволни начала беше и любовница на шефа. Не бяха кой знае колко заети, та им оставаше доста време да се затварят в кабинета му и да се отдават на еротични ласки, на които тя нямаше насищане.
Пощенската колетна служба беше докарала огромен кашон с надпис “експонати”. Графата “изпращач” беше празна, а пощенското ...