Мъртва есен
Вървя бавно по самотната алея. Злокобната тишина, разпростирайки се около мен, е нарушавана единствено от шума, получавайки се от ядосаното изритване на падналите жълти листа, което правя по пътя си. Мразя есента. Изпълнена с толкова много промени, промени все към лоши неща. Училището – мястото на моите най-големи мъчения. Едва издържах днес да не избягам от час, да избягам някъде надалеч и никога да не се върна. Имах чувството, че целият клас, целият свят се е настроил срещу мен и иска да ме съсипе. Затова дойдох тук, в парка. За да остана сама със себе си, сама с мислите си. И нищо, че се здрачава и е –5 градуса, това не е проблем за мен. Цветовете пред мен се сливат в една сива мъгла. Пред нея изпъкват единствено изпопадалите есенни листа. Хладният въздух ме връхлита от всички страни, търсейки свободно място, през което да се приближи още повече до вкочаненото ми тяло, в което всичко е мъртво. Унищожено, съсипано като тези паднали, изоставени от живота листа.
Всъщност, к ...