Сакрил не смееше да помръдне. Разсъмваше се и гората се готвеше
за новия ден. Птичките пееха доволни, заели мястото на щурците. Наблизо се чуваше ръмжащото похъркване на двамата мъже. Огънят бе угаснал, но някое въгленче все още пускаше тънка струйка дим. Един от конете изпръхтя и си отскубна малко трева. Иначе времето беше замръзнало. След малко непознатият отново проговори:
- Това, което можеш, е изключително опасно. И забранено! Кой те научи?
- Никой. Сам го открих.
Гласът му прозвуча пискливо от напрежение и отекна из лагера, събуждайки едрия. Той ги погледна с махмурлийски поглед:
- Хей, какво правите там? Мишок, остави момчето, той не разбира!
- Той вдига мъртвите, Грис. Това е грешно!
- Е, вдига няколко скелета, отдавна забравени, голяма работа. Не може да стори зло никому.
Младежът, наречен Мишок, се обърна отново към Сакрил:
- Какво още можеш?
- Това е всичко. Съживявам няколко скелета за малко.
- А тела? ...