Нема да плашим другите зайци от корията! Ти шъ го фанеш с голи ръце! Сега оди и ми донеси оньо, ръбестио камик! Я донесох камико и он го сложи на краю на корията. На заран­та, рано, рано отидооме до камико, дедо извади кутията с емфие и го посоли целио. После съ скрииме и зачакааме зая-ко. По едно време он почна да препиква раьоно си. Стигна до камико и почна да го нюшка преди да го препика. Нюшка, нюшка и таман да дигне крак да го препика, киина от емфието, удари си главата у камико и остана на место. Я съ затичах, фанах го за ушите и го донесох на дедо. И сега носа кожена яка от него!
***
По-късно, кога я станах пълноправен авджия, с неговио син имааме много ядове. Изглежда он е гледал кък фанааме баща му и съ не ловеше на таа въдица. Опитвааме секак, ама он съ не лови. Тогава я и дедо направииме такава примка, дек он не е и сънувал, и гя заложииме вечерта.
Призаран я зимах теко и право на примката. Заяко съ бе­ше фанал и съ мъчеше да си освободи задните крака, ама колко по – съ дърп ...