Фейлетонът спечели ПЪРВА награда на Националния литературен конкурс ОРФЕЕВА ЛИРА

В обширния кабинет на министерството се настани новият шеф! Самият Козодоев, от квотата на новата партия ЕБВГЗ, каквото и за значеше тази абревиатура. Козодоев беше голям пич, нищо че щеше да оглави такова голямо учреждение. И готин! Но най-вече, той кипеше от енергия! А бе от ушите му извираше! Щом прекрачи прага на сградата, където също кипеше трескав труд, той свика моменталически първото заседание. Към кабинета му мигом се чуха чаткането на множество токчета, все едно препускаше лека кавалерия на някой революционер. Мъжете също пристигнаха запъхтени и по стар обичай всеки стискаше папка под мишница.

- Привет, бойци! – поздрави ги Козодоев и без да се помайва, го удари право в целта : - Няма какво да го усуквам! От тази секунда почваме люта битка с корупцията! Безпощадна, по всички фронтове и каквото се сетите. Във всяко кюше ще се навра, ако трябва и в миша дупка, но ще разоблича всеки корумпиран тип. За целта моментално създавам комисия за борба с корупцията!

- Ама вече има създадена такава… Още по времето на еди кой си премиер – вдигна ръка един плешивец, който от години успешно създаваше илюзия, че работи неуморно.

- Тогава ще създадем друга комисия, която да наблюдава работата на предната. Така, че тия от първата да не могат да гъкнат. И една стотинка да вземат, ще ги издебнем.

- Съжалявам, че ви прекъсвам, но вече имаме и комисия, която да контролира контролиращата комисия – вдигна ръка платинено руса мацка, която беше назначена…а бе все едно от кого.

При тази констатация Козодоев си затрая за малко. Видеше се, че едната му мозъчна клетка се допитваше до другата като какво да създаде, та да пребори тая пуста корупция! Стига са приказвали хората! Седна на стола, за да стикова работата на клетките, белки измъдри нещо. Всъщност, винаги измъдряше! Макар че понякога му се струваше, че едната мозъчна клетка се ошумолява и повече мислеше за приятни забавления. Козодоев отпи от кафето и притвори очи! В това време и двете мозъчни клетки се мобилизираха до краен предел и Козодоев в упор изстреля новото предложение, което най-после щеше да тури ред и в министерството, и в цялата държава! Герой ще стане, новатор, професор, генерал даже!

- Да знаете, колеги – авторитетно започна Козодоев, все едно, че наново е открил теорията за относителността – работата е там, че сме почнали от средата. Борим корупция! Ама има ли я, няма ли я, кой знае! Каква е, от къде идва, какъв е корена на думата, историческото й развитие, кой я е създал, защо я е създал, има ли почва у нас…да за почвата кой се сети? И ако има почва, кой я тори, с какво, колко….Ей такива неща трябва да разберем, че после да се преборим еди път и завинаги.

Като чуха тази реч, стотината ръководители на отдели във въпросното министерство се ококориха! Ми как до сега никой не се беше сетил? Що правителства, що министри, що заместници крачеха тук и никой не се сети за корена, почвата, историята и другите тинтири минтири.

- За целта – окашля се Козодоев – от утре назначавам една комисия за проучване на историята на корупцията. Дори имам хора! Проверени в живота! Познавам ги от деца. Всичките са ми първи братовчеди! Вижте там, та се сместете по кабинетите, да опразним десетина…

- Миналия път се сгъчкахме, – вдигна ръка някой си.

- Тук е като автобус! Винаги има място за още! Освен това тези хора почват истинската борба с корупцията. Стига имитиращи продукти! И тук въвеждам продукт Стара планина! Край на ментетата! Казах! Стига сме говорили, мама му стара! Ще ме извините за израза, ама и аз съм прост! Като вас! Да живеят простите! Няма смисъл да усукваме думите!

И какво да се прави, служителите се сгъчкаха още малко, пък и колко му е, до сградата имаше едно кафене с тераса колкото футболно игрище. Да ти е кеф да преседиш целия си работен ден там. И го правеха, но пиейки кафето, те усилено мислеха за борбата с корупцията. Носеха си тефтери, та ако им хрумне случайно някоя идея, веднага да я впишат.

Като мина месеца, братовчедите на Козодоев се опознаха с други нечии братовчеди, даже се сдушиха и си другаруваха! Чуден микроклимат!

На поредното заседание на шефовете на стотината отдели, Козодоев отново снесе поредната идея за борбата с корупцията:

- Виждам, че нещата пак не са както трябва. Нещо ми се губи в самата дума…Откъде произхожда! Това трябва да се разчепка! Разчепкаме ли го, успехът ни е в кърпа вързан. Нали знаете значението да буквите. Те не са току така измислени и свързани! Затова съм намислил да създам комисии за изследване на всяка буква. Ние от ЕБВГЗ не си поплюваме и ще измъкнем от миша дупка всеки корумпиран! Ама трябва методика, план! Да се знае! Намерил съм хора за осемте комисии! Вие нямайте грижа! Женен съм четири пъти и родите на жените са свестни хора! Ама много свестни! Даже и апартаменти са ми подарили! Не за друго, ами да мога да преспивам в тях, ако работата ме свари на близо и да не губя време за транспорт! За кабинетите не се притеснявайте! Осигурил съм цял етаж!

И така, за нула време дофтаса народ от двете роди на първите две жени. Радостни, доволни, нахъсани за борба с нещо си. Важното е да се борят! Колкото повече, толкова по-добре, рече им Козодоев!

Както отбелязахме вече, в мисловната дейност на Козодоев понякога се включваха и двете му мозъчни клетки. Но какво се случи, та в една утрин отнякъде изникна и трета, моля ви се! Това го хвърли в смут! Защото той много искаше да прилича на върховния ръководител, който винаги наблягаше на едното! Първи да е, първи в държавата, единствен във Вселената, една книга, една жена или една по една, една чаша вино, дори една мозъчна клетка, ама да се шири из черепната кутия, та да мисли по-добре. И затова на Козодоев му стана срамно. Но пък важен е резултата! А той беше, че реши да създаде още комисии. Хубаво, буквите бяха разчепкани. Дори и аналогичните такива на латиница. Знаеха ги, ей! Учен народ! Но сричките, сричките убягваха. Затова Козодоев мобилизира родовете и на другите две жени, от които също имаше много подаръци. За всеки бюро и заплата! Да се трудят неуморно. Козодоев дори обмисляше план да назначи още хора, макар и не проверени по роднинска, а по приятелска линия. Понеже подчинените му много се трудеха, трябваше някой да им пребърсва потта! Може би трябваше да назначи за всеки служител по един бърсач на пот с пешкир – съкратено бърсопотпеш! Седи си на стола съответния служител и се трепе от работа и мислене, та чак се поти! А потта пречи на ентусиазма! Тогава се включва бърсопотпеша, който стои или седи до лявото му рамо и го пребърсва с пешкира!

В тази акция се включиха и някои от заслужилите шефове на отдели, които от най-рано се трудеха по някакви въпроси, за които вече никой не се сещаше. Мобилизираха се, значи! Всеки намери по няколко бърсопотпеша за новата длъжност и го отчетоха като иновация в борбата с корупцията! Е, кажете ми, при толкова сърцати хора, при толкова бъхтане и труд, как няма да я преборят! То вече не се сещаха какво борят, ама пък имаше цяла армия нахъсани борци против каквото им кажат! Начело с когото им сложат!

Латинка Минкова