Поех дълбоко въздух и направих крачка напред. Стомахът ми се бе свил на топка,а страхът ме стискаше за гърлото и караше сърцето ми да бие с луд ритъм. Нямах ясен спомен как стигнах до тук,последният един час ми беше пълна мъгла.
Тръгнах с мисълта,че ще си отмъстя на всяка цена. Трябваше да накарам Христо да страда. Както аз страдах цели две години заради неговия тормоз над мен. Сега,вече с ясен поглед, осъзнавах,че съм била пълна глупачка,за да го търпя. Чудех се как съм стояла с него толкова много време. Две години изпълнени със сълзи,нерви и напълно изгубено самочувствие. Две години,през които изцяло забравих себе си,в стремеж да се превърна в достойна за неговата обич жена. А той ме мачкаше непрестанно. Винаги намираше начин да ме сравни със земята,каквото и да направех. Храната,която приготвях с толкова любов и желание,никога не беше достатъчно вкусна за него. Дрехите,които имах,винаги бяха или "курвенски" или "бабешки". Приятелките ми бяха прости парцали,а моето мнение,по каквито ...