Един ден аз и моята приятелка Биляна,реших ме да отидем на излет.Трьгнахме рано сутринта.Щом стигнах ме до желаното от нас място седнах ме да си починем.Както си говорех ме, дочух ме шум, които идваше от храстите.Надникнах ме и какво да видим?Един красив,голям и бистьр водопад.Тои галеше скалите всякаш маика милва своята рожба.За сьжеление времето мина неусетно.
Щом се прибрах ме вкьщи,и разказах ме на всички останали за нашето преживяване никой не ни повярва,но на другия ден отидох ме с всички който не ни повярваха ,че сьштествува такова приказно място да се убедят в историята ни.
И така завьрши нашето преживяване.