Мъглива сутрин. Под моста, по който минава магистралата са се сгушили две деца. Братче и сестриче. И двете бяха облечени със топли дрешки, но по лицата им се четеше уплаха. Сестричето държеше в ръката си парче от кифла и отхапваше малки парченца. Братчето, по-голямо с няколко години гледаше сестричката си преглъщаше, но не посягаше към кифличката. Наоколо край тях бяха разхвърляни чували от изкуствен тор, опаковки и празни пластмасови шишета.
- Да си вървим в къщи - погледна момиченцето към братчето си, но то упорито поклати глава.
- Ще ни бие пак. После ще бие и мама. Няма да се прибираме! Утре ще отидем при баба и дядо.
- Студено ми е - проплака момиченцето.
Момченцето я прегърна и придърпа няколко празни чувала. След това я зави, за да предпази краката и от студения вятър. После зави доколкото можа и себе си. Двете деца се сгушиха едно в друго и затвориха очи. Студеният вятър засвири в пролуките на моста. Над тях преминаваха с грохот автомобили и тресяха моста. Няколко снежинки се з ...