Едвам се събудих. Изкъпвам се и отварям гардероба да си взема боксерки. Ужас няма нищо. Сещам се, че трябваше снощи да пусна пералнята и те са вътре. Сега трябва да ходя до магазините на центъра да си купя, а пък ме мързи. Ще отида до пазара, той ми е близо, а там има всичко.
Ама не става да обуя панталон на голо. Почвам да ровя в чекмеджетата и откривам едни бикини останали от бившата. Срам не срам, обувам ги. Ма те широкиии, като парашут. Отивам при огледалото и що не припаднах. Преглъщам шумно, слагам панталона и излизам. Вече съм на половината път и се сещам, че е понеделник и не е пазарен ден. Нищо, там винаги има продавачи. Казват, че били с привилегии.
Вече съм пред арката на пазара. Много стара метална дъга, на която с ръждясали букви пише "Пазар". В края е махната някаква буква, вероятно е било "Пазаръ". Чудна работа, какъв метал са използвали тогава, сигурно не е индийска, украинска или китайска стомана.
Гледам пред входа една жена на 50-те, облечена с нещо, което е средно ме ...