Пенсионираните полицаи Петров и Станков се срещнали в една пицария. Почерпили се с бира, а после Станков казал:
Петров, нали знаеш, че публикувам поезия във вестник "Пенсиониран полицай".
Петров: Знам Станков, ти дори и насън рецитираш стихове.
Станков: Като наркотик е това, Петров, но напоследък все се моля: Прости ми, Господи! Прости!
Петров: Но за какво да ти прощава?
Станков: Как за какво. Че пиша по-добре от него!