На прага на страха
На Билал
Линейката подскачаше по неравните пътища надула сирената до крайност. Седях на столчето до носилката, опитвах се едновременно да прикрепвам люшкащата се банка с физиологичен серум и да следя по неравностите на сърдечния пулс крехката нишка живот в тялото на жената, която потрепвайки на монитора изтъняваше пред очите ми. Двете ù ръце стискаха здраво дръжката на забития в корема ù нож, сякаш знаеха, че изваждането му щеше да пререже нишката окончателно. Тъмните ù очи приличаха на въглени и изгаряха лицето ми щом се взряха в мен. Мисля че не виждаше нищо около себе си включително и мен, но като някакво увивно растение гребеше въздуха с листата на погледа си, за да поплува още малко в света около нас.
Не разбрах какво се беше случило. Просто анонимен сигнал за прободена в корема жена, захвърлена в покрайнините на малкото селище Х.
Облеклото ù издаваше арабския ù произход, явно беше от намиращия се в района бежански лагер. Когато заговори се изненадах, че разбира ...