27 abr 2019, 15:03

На разсъмване 

  Prosa » Cartas
1203 0 4
2 мин за четене
От скоро не съм добре, изобщо даже! Огромна буца се е спряла на гърлото ми, а сърцето ми забива лудо всеки път, когато те видя! Истината е,че ми липсваш, май съм влюбена! Какво направи с мен? Как изобщо ти хрумна да целуваш чужда жена на разсъмване? Побърквам се от мисълта за докосването на устните ти с дъх на уиски, и мирисът на кубински пури смесен с аромата на скъп парфюм. Големите ти кафеви очи, които поглеждайки сякаш ме хипнотизират. Харесва ми всичко в теб. Катранено черните къдрици спущащи се по челото ти, тръпчинката от лявата страна, когато се усмихнеш, дори смахнатия начин, по който ме питаш как съм, минавайки покрай мен с онази нелепо смешна шапка.
Дали би те учудил факта, че наистина исках да дойда с теб на онези сбирки, на които ходиш през уикенда в столицата, а след това да ми покажеш онези места, за които твърдеше, че много ще ми харесат. Бих хапнала и ребърца, от онзи евтин ресторант, кълна се, беше най-вкусното нещо което съм опитвала, само защото ти ме почерпи, нищо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??