На С.
Момичето се усмихна.Слизаше по стълбите на блока,където живееше най-добрата й приятелка.Усмихваше се, защото по някакъв начин усещаше, че няма да забрави този свой рожден ден.Ставаше на 16.А тя винаги усещаше тези неща, незнайно как, но ги усещаше.Най-добрата й приятелка идваше след нея, тя винаги беше до нея.Винаги, когато й беше трудно й помагаше и й даваше сили да продължи.А случаите, в които и е било трудно са много.
Бързо излезе навън и видя двете момчета.Бързаше, защото закъсняваше, а на собствения си рожден ден не трябваше да закъснява, за да усети всяко едно приятно чувство.А приятните чувства, които изпита точно тази вечер бяха много.
Познаваше едното момче.Познаваше го от скоро-около месец.Уважаваше го безкрайно много и му се възхищаваше за качествата, които притежаваше.В един момент обърка това уважение с нещо друго и това щеше да й коства едни от най-хубавите моменти преживяни някога.
Другото момче, момчето, което виждаше за втори път, но сякаш виждаше за първи.Момчет ...