На село
(преди на път)
Преди да тръгна на път отивам до село. Идеята е да съм сам. Да си сложа мислите в ред, да хвърля по едно око на ливадата пред вкъщи, да чуя петлите и лая на съседските кучета и да се отчета пред комшиите Цането, Йвайло, Кирчо, Светла и Пешо. Цането ме усеща веднага и идва с една кофа с чушки, домати, пЕря от праз за пържено и една зелка. При Пешо съм зачислен на мляко... само той гледа още една крава. Другите, Спаска и комшиите зад нас фалираха. Гледат само по 3-4 кози и по някоя овца. Светлето, Пешовата булка – с нея сме най-близка рода и по линия на Свиркини и по линия на Лукареви. Т.е. по линия и на баба ми Мада (Магдалена) и на дядо Милан (МилЕ). Пет живи деца са отчували – четири черки и татко Кирил, изтърсака. Да ама до мъжко е карал дедо. Не като мен кютук и михлюзин, две щерки и стига. А иначе родата ни се води от Попови през Брезник та чак до Рeжанци. Та Светлето пише историята на нашето село и с нея си допадаме много. Тя отговаря и за културното ни насл ...