НА ВЪРХА

(Едноактна пиеса)

Действащи лица:

А: Турист, облечен съответно

Б: Турист, облечен съответно

(В средата на сцената има бетонна пирамида, която обозначава върха. Основата ú е удобна за сядане.  Фонът е небесносин  с едва загатнати облаци.)

(Б стои до пирамидата и гледа в далечината, без да прави нищо. Появява се А, задъхан от изкачването.)

А: Добър ден! (Строполява се върху основата на пирамидата)

Б: (без да го поглежда) Добър да е!

А: Капнах от умора!  Този наклон ми взе здравето!

Б:  Да, малко е стръмничко!

А: Вие не изглеждате задъхан!

Б: Аз съм тук отдавна.

А: (леко учуден) Часът е само 10! Трябва да сте тръгнали от хижата по тъмно?

Б:  Да, беше тъмно. Когато тръгвах.

А:  Ей, това е истински планинар! Не Ви ли беше страх?

Б: От какво?

А: Ами не знам – животни, остри камъни, пропасти…

Б: Имам фенерче!

А: А, ясно, с фенерче е друго.

Б: (поглежда А за първи път) Вътрешно!

А: Вътрешно… фенерче?

Б: Нарекох го „фенерче”  за удобство.

А: Аха… (изглежда малко притеснен)

Б: За луд ли ме мислите?

А: А, не, предполагам… че е някаква метафора. За нещо… духовно.

Б: Вие имате ли фенерче?

А: Да, имам едно в раницата. Но гледам да не ми се налага да го използвам. Не съм чак такъв планинар като Вас и не обичам да замръквам.

Б: Вашето фенерче материално ли е?

А: (смее се от неудобство) Ами… така ми се струва!

Б: Покажете ми го!

А: Е, то не е нищо особено, как да Ви кажа… (Търси в раницата). Нещо не мога да го намеря. Може да съм го извадил вкъщи и да съм го забравил. Добре, че не ми потрябва!

Б:  (показва на А фенерче) Това ли е?

А:  (неприятно изненадан) Как го взехте?

Б:  Не съм го вземал. То през цялото време си беше у мен.

А:  Как така?

Б:  Трудно е за обяснение.

А:  Върнете ми го!

Б: Защо?

А: Как защо? То си е мое! А може и да ми потрябва!

Б: Няма да Ви потрябва!

А: Откъде знаете?

Б: Вие вече сте на върха!

А: Какво общо има това?

Б: Просто вече нищо не Ви трябва! По-добре се наследете на гледката!

А: (поклаща глава, но все пак се изправя и се оглежда известно време) Нищо не се вижда!

Б:  Именно!

А: Ама съвсем нищо! Вие какво гледахте?

Б: Нищо.

А: Сигурно е заради мъглата.

Б: Напротив, тук няма мъгла. Мъглата е долу.

А: (оглежда се дълго) Наистина няма нищо. Странно място. И Вие сте странен!

Б: А Вие не сте.

А: Господине, интересно ми беше да поговорим, но мисля да слизам вече. Починах си, пък и искам да изкача още един връх до довечера.

Б: Удоволствието беше мое. Наистина ли тръгвате?

А: Боя се, че да. Няма ли да тръгнете с мен?

Б: Няма да вървя, но ще бъда с Вас.

А: (с леко иронична усмивка) Благодаря Ви за това! (на себе си) Из тези планини се срещат всякакви откачалки!

Б: Лек път!

(А тръгва. Върви много бавно, все едно се спуска от върха, но само описва кръгове около Б, застанал до пирамидата.)

(Б въздъхва и бавно вдига показалеца си. Публиката постепенно започва да забелязва, че А всъщност обикаля около нокътя на Б…)

ЗАВЕСА