НА ЗАЗОРЯВАНЕ
Една жена на трийсет и три - това съм аз. Една самотна жена на трийсет и три. И аз съм имала първа любов още в училище. Даже мечтаехме като завършим да се оженим, но той замина за Америка. Чаках година-две да се обади, да се върне - напразно. През това време останах без приятели. Едни от тях се задомиха, други бяха започнали да правят кариера и аз останах сама. Все чаках, все се надявах. И ето ме сега самотна, никому ненужна. Моите приятели поне имаха деца. А аз имах само работата си и нищо друго. Сиво, скучно ежедневие. Едно и също до полуда. По едно време мислех да пиша до клуб „Запознай се”, но там пишеха само умни, красиви и весели хора. Явно не бях и за там. Понякога ми идеше да взема едно въженце и да се обеся, но откак четох, че има живот и след смъртта, направо се отчаях. Без изход. Животът ми беше без изход!
Една вечер, тъкмо се смрачаваше, реших да не гледам телевизия -единственото ми развлечение - бях се приготвила да си лягам и изведнъж иззвъня телефона. През ...