bojenski (Иван Иванов)
266 2718
18 feb 2010, 14:24

Набеден музикант 

  Prosa » Relatos
735 0 5
1 мин за четене

      Моят роден  баща  пръв открил  в  мен  скрити  музикантски заложби. Разбира се, по това време съм бил съвсем малък. Не съм можел още да говоря, а целият ми песенен репертоар бил сведен от нежно гукане в моменти на радост до грозни вопли, когато негодувам. Едва ли някой би повярвал, че в крехкото ми телце  и неоформено мозъче може да съществуват толкова силно изразена  музикалност, но явно това не се отнасяло за родителските чувства и надежди.

        Милата ми майка един ден  ме поверила  за няколко часа на грижите на своя съпруг.

        Не знам как точно се е случило всичко, но си мисля, че в ранна възраст децата са способни да извършат подвиг и до там да им стигнат силичките. Така аз съм успял да се преобърна с лице към възглавничката. Останал в това неудобно и изключително опасно положение съм притихнал и както се подразбира, съм се предал в ръцете на съдбата си. Това не било забелязано от баща ми, защото в този момент бил хванал старата си цигулка в ръце и свирел нещо. Без да ми обърне особено внимание, той изтълкувал затишието откъм детското легълце като силно проявен интерес към музиката от моя страна. И така вдъхновен свирел, свирел, свирел и може би си е представял какъв голям музикант ще се пръкна.

    За мое голямо щастие мама се върнала бързо и понеже не била дотолкова захласната  от звуците, които изпълвали малката ни стаичка, бързо се отправила към мен. Това спасило животеца ми, а когато ме обърнала по гръбче и видяла колко съм посинял от липса на кислород, само някакво чудо спасило инструмента  на  непризнатия музикант, който  със сигурност се е почувствал много, много глупаво.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??