5 nov 2013, 20:27  

Набелязана 

  Prosa » Relatos
875 0 0
8 мин за четене
Не лесно да си инвалид в България. То за здравите хора не е лесно, а пък за инвалидите да не говорим. Вероятно е коректно да се каже „хора със специфични двигателни потребности”, за да не се засегне някоя неправителствена организация. Да приемем, че съм се изразил така. Всеки се оправя сам, както може, ако може, защото държавата не прави почти нищо, или греша? Понякога справянето с проблемите изисква изключителна изобретателност и интелигентност, наистина.
Илина беше оправно македонско девойче, но колкото и оправна да беше, нещата не вървяха. Просто нямаше как да вървят. Беше се разболяла от полиомиелит през далечната 1991 г. и вече двайсет и две години имаше двигателни проблеми. Левият ù крак бе атрофирал и се бе скъсил с повече от десет сантиметра, така че тя не можеше да се придвижва без патерици. Беше опитвала, но след няколко тежки падания се бе отказала, тъй и тъй ужасният дефект не можеше да бъде скрит, а и гротескното кривене при ходене не беше приятна гледка. Имаше вариант да ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??