28 мин за четене
Марк Златомиров
Плейнхилс
Епизод 1
Наблюдателите отвъд Мрака
Джон Дийдс (John Deeds) напоследък обичаше да напуска последен своята банка. Това според него вдъхваше респект сред служителите му. Сравняваше го с кораб, като казваше през усмивка, че капитанът винаги напуска последен. Подчинените му не харесваха тази негова шега, защото банката се развиваше много добре и никой не би искал да я види потънала, но всеки си правеше пас и само се усмихваха в отговор.
Зимата Плайнхилс (Plainhills) беше особен, бял и блестящ, дори през нощта. Снегът правеше всичко обемно, по-плътно. Градът изглеждаше спящ и сгушен под него. Единственият недостатък на тази красота беше студът. В този фризер дори звездите изглеждаха като блещукащи ледчета.
Джон затегна по-плътно шала си и се насочи към своята колата. Стъпките му хрупкаха в снега, нищо друго не се чуваше, освен едва доловимото бучене на уличните лампи. Централното заключване на Toyota-та му прониза нощната тишина с пискливия си механичен звук. Мъжът ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse